Шри Ланка – девствена природа, древна култура, автентична местна кухня и още много изненади, които ще открием по пътя си…
Шри Ланка (старо име Цейлон) бе обявена за туристическа дестинация на 2019 година от Lonely Planet. Lonely Planet е най-успешният издател на туристически пътеводители. От техните препоръки за пътуване сe влияят туристи и пътешественици в световен мащаб. Когато беше обявена класацията им за 2019 година, нашето пътуване беше вече планувано и самолетните билети закупени. Изборът ни изобщо не беше повлиян от тренда. Спряхме се именно на тази дестинация след много четене и проучване на информация относно страната, природата, цените, та дори и необходимите ваксини…
Това райско място в Индийския океан толкова силно плени сърцата ни, че дори след само две седмици престой бяхме сигурни, че някой ден ще се върнем там отново.
Какво предлага Шри Ланка на своите посетители?
- Безкрайни плажове
- Древна култура
- Усмихнати и гостоприемни хора
- Уникална природа
- Множество възможности за спорт и отдих – планински туризъм, голф, водни спортове, йога, медитация и аюрведа
- Уникална кухня и огромно разнообразие на екзотични плодове и зеленчуци
В Шри Ланка наистина има за всекиго по нещо. Да не забравяме все пак, че всеки вижда това, което търси и за което са отворени очите и сърцето му. Наричат я още Перлата на Индийския океан, Страната на усмивките, а Марко Поло я нарекъл най-красивият остров на света.
Нека сега ви разкажа как я усетихме ние….
Старата столица Канди
В старата столица Канди пристигнахме в късния следобяд. Първоначално бяхме планували два дни престой. След като видяхме сравнително големия и шумен град в който попаднахме, решихме, че една нощ тук ще ни е достатъчна.
В центъра на града е разположено красиво езеро, а около езерото се намира величественият будистки храм Temple of tooth Храма на зъба. Вярва се, че в този храм се пази зъб на Буда.
Настанихме в къщата за гости с гледка към езерото. След това директно се отправихме към ж.п. гарата за да проверим, дали можем да си закупим предварително билети за влака за следващия ден. Оттук започва един от най-живописните ж.п. маршрути, не само в Шри Ланка, а в света – Маршрутът Kandy-Ella .
Е, билети нямаше за предварителна продажба, тъй като се оказа, че през декември тук са ученическите ваканции и местните хора също пътуват и всичко щеше да се реши отново в последния момент, тоест на сутринта преди самото пътуване. След гарата се разходихме по пазара и то точно към края на работния ден. Това не беше обаче причина да попаднем на супер мили продавачи и прекарахме на един от щандовете поне половин час в дегустация на различни непознати за нас плодове. Посещението на този пазар остава за мен най-яркият спомен за Канди. Дегустирахме и си купихме различни плодове за из път за другия ден и се запътихме към известния будистки храм, който нямаше как да пропуснем.
Както във всички храмове досега, следваше събуване на обувките и оставянето им на гардероб. Тук отново ни направи силно впечатление високата цена на билета за туристи и ужасно многото посетители. Попаднахме в храма точно по време на церемония. Цялата сграда ехтеше от силен шум на барабани и странна за нашите уши музика. По стълбите се извиваше дълга опашка от чакащи за да поднесат цветя в знак на жертвоприношение. Беше много интересно да видим такъв ритуал отстрани, но след 15-тина минути силен шум от биене на барабани, вече бяхме готови да си тръгнем. Ушите ми вече „жадуваха“ тишина.
По-късно разбрахме, че е важно за всеки будист в Шри Ланка поне веднъж в живота си да дойде в този храм.
В непосредствена близост до храма има заведение за бързо хранене, което предлага Доса. Доса е палачинка приготвена от ферментирала леща и ориз, типично ястие от Южна Индия. Ако случайно попаднете в Канди, то задължително хапнете в този ресторант. Въпреки че това не е ястие от местната шриланска кухня, а индийски специалитет, наистина си заслужава да се опита. А за шриланската кухня ще ви разкажа малко по-късно.
След вечеря се оправихме към хотела, защото сутринта трябваше да станем доста рано и да хванем най-желания влак в Шри Ланка, а може би и в цяла Азия.
От Канди до Елла с влак
Рано-рано сутринта сме вече на гарата и чакаме касите да отворят. Не сме единствените чакащи, но няма и голяма навалица… Купуваме си билети без резервирани места, защото такива се продават само за първа класа, а билетите за нея са разпродадени от месеци. Декември, освен че е началото на туристическия сезон е и месеца на ученическите ваканции. Повечето семейства са тръгнали нанякъде с децата си, а семействата тук пътуват накуп, т.е. всичките роднини.
Билетите с резервация отдавна са продадени на местните, а някои от тях дори ги препродават на туристите на много по-високи цени.
Влакът ни пристига почти навреме. Настъпва моментът на истината – влага е пълен, абсолютно пълен! Това изобщо не ни смущава. Нали все пак е един от най-красивите железопътни маршрути в света. Подготвили сме се психически. Изчетохме доста информация преди това и ни беше ясно, че влаковете почти винаги са пълни. Разстоянието е около 140 км и се пътува уж за шест часа, но в интернет прочетох за доста пътувания, които са отнели над осем часа. Представете си само – 140 км за 8-9 часа ?!!
Ние пътувахме около седем и половина часа и някак си минаха по-бързо от очакваното. Гледките наистина бяха красиви, а живота в самото купе, местните хора, другите туристи и продавачите на всевъзможни неща за ядене – това си беше едно колоритно изживяване и абсолютно приключение. Аз успявах да поседна тук-там по време на пътуването. Понякога местните семейства се сгъчваха и ми правеха малко място за да поседна.
Когато се освободеше място, на което успееше да се настани турист, той просто ставаше след час и отстъпваше мястото си на друг. Това пътуване наистина ни измори, но и зареди едновременно. Съпругът ми Андре не седна и за миг и за него пътуването със сигурност бе по-изморително, отколкото за мен…
Това дълго пътуване, освен че си беше физическо изпитание, беше и сблъсък на светове, типове хора и големи крайности. От една страна семейството правейки ми място да седна до тях и малко детенце, седящо в скута ми, което ми се усмихва постоянно и майката, която прилежно сгъва своята салфетка и я прибира я чантата си. От другата страна друго семейство изхвърлящо всички отпадъци през прозореца на влака.
В далечината се откриват красиви гледки и зелени чаени плантации, а около релсите на места се издигат купчини с отпадъци… Такава е Шри Ланка, красива, но и доста мръсна на места … С усмихнати и приветливи хора, но някой от тях толкова глупави в действията си, че погубват природата и красотата на родината си… Ех, колко е различна и екзотична тази страна, а как ми напомня за родината …
Пристигането в малкото планинско градче Елла първоначално ни шокира. Градчето се е разраснало заради многото туристи и няма вид на малко планинско градче, каквото очаквахме, а по-скоро на нашенски курорт – заведение до заведение, предлагащи коктейли, пица, бургери и какво ли не… Все храна абсолютно нетипична за тук, разбира се.
След дългото пътуване награда ни беше чудесната стая, която отново бях резервирала в движение от влака. Описанието на къщата за гости в сайта на Booking обещаваше страхотна гледка и ние наистина я получихме. Домакините и тук бяха отново изключително любезни и им споделихме плановете си за следващите дни. Те ни увериха, че има достатъчно да се види около Елла и, че трябва да останем поне за две нощи.
Както другите къщи за гости, в които отсядахме досега и това беше малък семеен бизнес. Домакинята приготвя закуската и дори мило попита в колко часа желаем да ни я сервира. А с хазаина се уговорихме да ни закара до национален парк Удавалаве и да ни организира сафари за по-следващия ден. Наистина това място ни плени – с гледката си, с изключително милите домакини и невероятно вкусната храна. На следващия ден решихме да се отдадем на планински туризъм и разходка до близкия връх Little Adams Peak, известния мост Nine Arch Bridge и до близка фабрика за чай.
Разходка в покрайнините на Елла
Местните хора тук са добре подготвени и имат ръчно рисувани карти на маршрут за разходка и ги предлагат за снимка. Малко допълнителна информация към нея и бяхме готови и за планинската ни разходка. Срещнахме доста туристи с водачи по този маршрут, което със сигурност е излишно.
Картините бяха наистина бяха живописни. От Литъл Адамс Пийк се откриват невероятно красиви гледки. От една страна се вижда близък водопад, а другата – чаени плантации до където ти стигнат очите. Едно уникално и силно зареждащо място е този връх.
Важно е, ако сте се отправили натам, да сте обути в стабилни обувки, тъй като някои места може да са доста стръмни. Ако не сте подготвени с туристически обувки, то поне трябва да имате затворени кецове за да стигнете до единия връх и да се насладите на чудесната гледка от там.
От Little Adams Peak се отправихме към чаената фабрика, която за съжаление не беше отворена за посещения, но успяхме да си закупим от чая им. В тази фабрика се предлагаше зелен чай в няколко разновидности.
Πpeз 1867 г. един бpитaнeцът cъздaл малка чaенa плaнтaция в Шpи Лaнĸa. С тeчeниe нa времето тя ce paзpacнaлa и пpoизвoдcтвoтo нa чaй в peгиoнa се разрастнало. Днec нacaждeнията от зай зaeмaт плoщ oт нaд 188 175 xeĸтapa. Това е една oт вoдeщитe индycтpии нa ocтpoвa, в която ca зaeти пoчти 1 милиoн paбoтници.
По пътя си срещнахме берачки на чай и се любувахме на чудни гледки. От фабриката се отправихме към известния мост с деветте арки.
Пътьом си купихме по един кокосов орех и се подкрепихме с кокосова вода. Тя е богата на електролити и е чудесна напитка при горещо време и когато се потим повече.
Продължихме по тесен път, а после вървяхме по железопътната линия. Вървейки по пътя с интерес наблюдавахме градините на хората и какво се отглежда там.
Това място е наистина доста известно и особено пренаселено по времето през деня, когато се очаква да мине пътнически или товарен влак. Това е високопланинска отсечка между малки населени места и влак не минава на всеки 10 минути, а само няколко пъти през деня.
Вечерта решихме да излезем рано за вечеря, тъй като искахме да си легнем навреме. На другата сутрин ни очакваше ранно ставане за сафари. Избрахме си ресторант с много добра оценка в Tripadvisor и не съжалявахме. Посетихме ресторант Ceylon Tea Factory и храната беше невероятно вкусна.
На снимките са шриланско къри със скариди, три вегетариански кърита – къри от цвят на банан, къри от тиква и соеви късчета. Ядките ни сервираха като предястие, а тези от снимката са масала кашу – невероятна експлозия на аромати и вкусове, много силно пикантни… Ако в Шри Ланка не се науча да ям люто, то къде другаде?
Следва продължение…
Ако ти е станало интересно и искаш да прочетеш за пътешествието ни из Шри Ланка, то следващата част е скоро онлайн – следи в блога или на страницата ни във Фейсбук.